Да кажем истината за хазарта
Коментар от Иван Бедров:
Ако се ограничи рекламата и разпространяването на хазарт, спортът в България ще загине. А в случай че се посегне на проявлението на хазарта по малкия екран, ще загине и свободата на словото. Това са двете съществени опорни точки, с които хазартното лоби се пробва да настрои българите против препоръчаните от Валери Симеонов промени в Закона за хазарта, целящи цялостна възбрана на неговата реклама и ограничение на местата за продажба на лотарийни билети. И двете изказвания са безсрамно погрешни - това може елементарно да бъде потвърдено. За разлика от това хвърковато изказване как лотарията още веднъж предиздвикала хората да мечтаят. За част от българите то може и да е правилно - и тъкмо това е най-големият проблем.
Нито рекламата на хазарт подсигурява сега някаква самостоятелност и независимост на медиите, нито някаква забележителна част от големите доходи от лотарийни игри отиват за развиване на спорта. Първото е явно - сега рекламата към момента е разрешена, само че нито в двете огромни частни малките екрани, нито в националната телевизия, нито на страниците на някой от националните всекидневници се разисква препоръчаният законопроект. Пълно безмълвие. На моменти се чуват единствено воплите на бранителите на хазарта, само че публиката няма право да знае за другата позиция. Толкова за медийната независимост, която щяла да загине, в случай че се забрани рекламата на хазарт.
Иван Бедров
Колко за спорт?
В множеството страни по света е признато, че мекият хазарт е недостатък, който не може да бъде неразрешен, само че най-малко наивността на масите може да бъде употребена за генериране на запас за общополезни дела. С доходи от лотарии са се строили мостове, изграждали са се лечебни заведения и така нататък Законът за хазарта изисква от уредниците на онлайн залагания да вършат вноски за „ обществено отговорно държание “ по 50 хиляди лв. годишно, от казината - 10 хиляди годишно, а от всички останали (тук попадат лотариите) - единствено по 5 хиляди лв. годишно. Тези незначителни суми отиват в Министерството на младежта и спорта, което взема решение защо да ги харчи. Да, вярно прочетохте - 5 хиляди лв. годишно. Но и това не е всичко.
Осигуряването на пари за спорта е обвързване главно на държавното дружество „ Български състезателен тотализатор “. Неговите доходи - с приспаднати разноски, изплатени облаги и налози - също отиват в спортното министерство. Тази сума обаче понижава с всяка последваща година. През 2014 приходите приближават 180 милиона лв., а отделената сума за спорт е съвсем 30 милиона лв.. С всяка последваща година числата вървят надолу - и приходите, и отделените пари за спорт са приблизително с по десетина % по-ниски. Причината за това е зелената светлина за частните лотарии, които тъкмо от 2014 година насам стартират да порастват, с цел да доближат до над 350 милиона годишни доходи. Колкото повече печели частната лотария, толкоз по-малко пари отиват за спорт - това е реалност.
А какъв брой за медии?
В годишния отчет на „ Медия клуб “ за рекламния пазар през 2017 „ Национална лотария “ се оказа рекламодател номер едно с 23 милиона евро. Огромната част от тези пари отиват в двете частни национални малките екрани, които демонстрират щастливите печеливши от търкането на талончета - точно това желае да забрани проектозаконът. Според същия отчет, целият ефирен рекламен пазар за 2017 година е 691 милиона евро. Значителна част и от тази сума е за двете огромни малките екрани. Да, не е прелестно да изгубиш най-големия си клиент, само че нито приходите от него са решаващи, нито рекламният пазар е спрял да пораства. И най-важното - взривът в лотариите и тяхната телевизионна реклама през последните години може да са нараснали приходите на някои медии, само че по нищо не проличава най-малко дребна част от тези пари да са употребявани в публичен интерес. Напротив: публицистиката на екрана е в оттегляне, новините от ден на ден наподобяват на нискобюджетен и рейтингов „ потрес и смут “, а в дискусионните формати приказват най-вече риалити герои и артисти от сериали. Не, рекламата на хазарт въобще не е помогнала на свободното слово.
Разбира се, има елементи за разискване. Например: по този начин импортиран, проектозаконът не разрешава и изписването на букмейкърски къщи върху екипите на футболистите. В препоръчаното определение за „ непряка реклама “ написа: „... върху артикули и артикули, които не са свързани с хазарт “. Това провокира реакция от футболните клубове, а Симеонов даде обещание промяна. Ето, че има какво да се разисква - дали тъкмо това е най-хубавата редакция на закона, дали възбраната за реклама да бъде цялостна или с ограничавания, къде и по какъв начин да става продажбата на талончета, дали има потребност хазартът да заплаща по-висок налог (в момента е освободен от Данък добавена стойност и заплаща 15% върху цената на направените залози). Има толкоз доста въпроси, по които дебатите от дълго време трябваше да са почнали. Но към този момент втори месец по тематиката има единствено безмълвие. Гарантирано точно от рекламата на хазарта.
Виж всички публикации от Иван Бедров-->
Ако се ограничи рекламата и разпространяването на хазарт, спортът в България ще загине. А в случай че се посегне на проявлението на хазарта по малкия екран, ще загине и свободата на словото. Това са двете съществени опорни точки, с които хазартното лоби се пробва да настрои българите против препоръчаните от Валери Симеонов промени в Закона за хазарта, целящи цялостна възбрана на неговата реклама и ограничение на местата за продажба на лотарийни билети. И двете изказвания са безсрамно погрешни - това може елементарно да бъде потвърдено. За разлика от това хвърковато изказване как лотарията още веднъж предиздвикала хората да мечтаят. За част от българите то може и да е правилно - и тъкмо това е най-големият проблем.
Нито рекламата на хазарт подсигурява сега някаква самостоятелност и независимост на медиите, нито някаква забележителна част от големите доходи от лотарийни игри отиват за развиване на спорта. Първото е явно - сега рекламата към момента е разрешена, само че нито в двете огромни частни малките екрани, нито в националната телевизия, нито на страниците на някой от националните всекидневници се разисква препоръчаният законопроект. Пълно безмълвие. На моменти се чуват единствено воплите на бранителите на хазарта, само че публиката няма право да знае за другата позиция. Толкова за медийната независимост, която щяла да загине, в случай че се забрани рекламата на хазарт.
Иван Бедров
Колко за спорт?
В множеството страни по света е признато, че мекият хазарт е недостатък, който не може да бъде неразрешен, само че най-малко наивността на масите може да бъде употребена за генериране на запас за общополезни дела. С доходи от лотарии са се строили мостове, изграждали са се лечебни заведения и така нататък Законът за хазарта изисква от уредниците на онлайн залагания да вършат вноски за „ обществено отговорно държание “ по 50 хиляди лв. годишно, от казината - 10 хиляди годишно, а от всички останали (тук попадат лотариите) - единствено по 5 хиляди лв. годишно. Тези незначителни суми отиват в Министерството на младежта и спорта, което взема решение защо да ги харчи. Да, вярно прочетохте - 5 хиляди лв. годишно. Но и това не е всичко.
Осигуряването на пари за спорта е обвързване главно на държавното дружество „ Български състезателен тотализатор “. Неговите доходи - с приспаднати разноски, изплатени облаги и налози - също отиват в спортното министерство. Тази сума обаче понижава с всяка последваща година. През 2014 приходите приближават 180 милиона лв., а отделената сума за спорт е съвсем 30 милиона лв.. С всяка последваща година числата вървят надолу - и приходите, и отделените пари за спорт са приблизително с по десетина % по-ниски. Причината за това е зелената светлина за частните лотарии, които тъкмо от 2014 година насам стартират да порастват, с цел да доближат до над 350 милиона годишни доходи. Колкото повече печели частната лотария, толкоз по-малко пари отиват за спорт - това е реалност.
А какъв брой за медии?
В годишния отчет на „ Медия клуб “ за рекламния пазар през 2017 „ Национална лотария “ се оказа рекламодател номер едно с 23 милиона евро. Огромната част от тези пари отиват в двете частни национални малките екрани, които демонстрират щастливите печеливши от търкането на талончета - точно това желае да забрани проектозаконът. Според същия отчет, целият ефирен рекламен пазар за 2017 година е 691 милиона евро. Значителна част и от тази сума е за двете огромни малките екрани. Да, не е прелестно да изгубиш най-големия си клиент, само че нито приходите от него са решаващи, нито рекламният пазар е спрял да пораства. И най-важното - взривът в лотариите и тяхната телевизионна реклама през последните години може да са нараснали приходите на някои медии, само че по нищо не проличава най-малко дребна част от тези пари да са употребявани в публичен интерес. Напротив: публицистиката на екрана е в оттегляне, новините от ден на ден наподобяват на нискобюджетен и рейтингов „ потрес и смут “, а в дискусионните формати приказват най-вече риалити герои и артисти от сериали. Не, рекламата на хазарт въобще не е помогнала на свободното слово.
Разбира се, има елементи за разискване. Например: по този начин импортиран, проектозаконът не разрешава и изписването на букмейкърски къщи върху екипите на футболистите. В препоръчаното определение за „ непряка реклама “ написа: „... върху артикули и артикули, които не са свързани с хазарт “. Това провокира реакция от футболните клубове, а Симеонов даде обещание промяна. Ето, че има какво да се разисква - дали тъкмо това е най-хубавата редакция на закона, дали възбраната за реклама да бъде цялостна или с ограничавания, къде и по какъв начин да става продажбата на талончета, дали има потребност хазартът да заплаща по-висок налог (в момента е освободен от Данък добавена стойност и заплаща 15% върху цената на направените залози). Има толкоз доста въпроси, по които дебатите от дълго време трябваше да са почнали. Но към този момент втори месец по тематиката има единствено безмълвие. Гарантирано точно от рекламата на хазарта.
Виж всички публикации от Иван Бедров-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ